Отитът е една от най-честите причини за посещения при лекар, особено при малки деца. Оказва се, че до 4-годишна възраст 80% от тях развиват възпаление на ухото поне веднъж. Този здравословен проблем се среща по-рядко при възрастни, но винаги изисква лекарска помощ.
Какво е отит?
Отитът е възпаление, което може да засегне външното, средното и вътрешното ухо. Състоянието е болезнено и неприятно и ако не се вземат мерки може да рефлектира върху слуха.
Най-честите причини за инфекцията са бактерии и вируси, като по-рядко се дължи на гъбични или алергични инфекции.
Хората, които редовно плуват, са по-податливи на ушни инфекции и попадане на вода в ухото. Влажната среда е идеална за размножаване на бактерии.
Вследствие на използването на памучни тампони също може да се развие отит, защото се дразни силно кожата на външния слухов канал.
Видове отит
Съществуват три вида отит според това къде се развива възпалителният процес.
Отитът на външното ухо засяга външния слухов канал, който провежда звука към тъпанчето.
Симптомите могат да включват оток на ушната мида, болка в ухото, но също така се забелязва зачервяване на кожата около ухото, както и отделяне на течност или гной.
Отитът на средното ухо е един от най-често срещаните, особено при деца.
Симптомите включват болка, повишаване на температурата, а понякога и затруднен слух и отделяне на течност от ушния канал.
В случай на остър отит на средното ухо, ранната диагноза и започването на подходящо, целенасочено лечение са от първостепенно значение.
Отитът на вътрешното ухо, известен още като лабиринтит, засяга мембранозната част на лабиринтите. При оценка на степента на заболяването се обръща внимание на възпалителния процес - дали е ограничен и дифузен.
Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата на пациента, отоларингологичен преглед, тестове с камертон и неврологичен преглед. В съмнителни случаи се прилага магнитно-резонансна томография (ЯМР).
Причини за отит
В до 90% от случаите отитът се причинява от бактерии и вируси.
Отитът на външното ухо е следствие от инфекции или дразнене на ушния канал, например при почистване на ушите с памучни тампони.
Бактериалните инфекции се характеризират с гной от ухото, силна болка и често увреждане на слуха.
Гъбичните инфекции в този случай могат да доведат до сърбеж и гъст, лепкав, неприятно миришещ секрет от ухото.
В случай на външен отит, вирусът на варицела зостер (VZV) играе значителна роля в инфекцията, възникваща по време на херпес зостер.
Възпалението на средното ухо често е следствие от вируси, които провокират инфекции на горните дихателни пътища - включително грип, парагрип, респираторен синцитиален вирус (RSV) или риновируси.
Острият отит на средното ухо пък обикновено се причинява от следните бактериални щамове:
- S. Pneumoniae;
- H. Influenzae;
- M. Catarrhalis;
- Бета-хемолитични стрептококи от група А (S. pyogenes).
Освен като усложнение, отит на вътрешното ухо може да възникне в резултат на автоимунни заболявания, като системен лупус еритематозус. Лабиринтитът може да се развие още след травма на мозъка, при по-сложни процедури и операции на черепа, както и като усложнение от менингит.
Други причинители на отита са гъбичките и някои алергени.
Пушенето на цигари също е свързано с по-висок риск от развитие на заболяването, тъй като тютюневият дим дразни лигавицата на носа и гърлото, отслабвайки естествените защитни сили на организма.
Хората с отслабена имунна система, например поради хронично заболяване, имуносупресивна терапия или недохранване, са по-податливи към възпалителни процеси в ухото.
Симптоми на отит
Отитът се характеризира със силна, остра, често пронизваща болка, която в зависимост от местоположението си може да се усеща по-скоро външно или вътрешно. В случаите на остър външен отит може да се наблюдава секрет от ушния канал.
Пациентите също така забелязват загуба на слуха в засегнатото ухо.
Ако ушната инфекция е свързана с херпес зостер, се формират характерни лезии под формата на малки мехури по кожата на ушната мида и външния слухов канал.
Отитът може да причини и общи симптоми като треска и неразположение. Децата също могат да изпитват коремна болка и повръщане.
Диагностика на отит
Ако имате съмнение за отит, е необходимо да проведете консултация с личен лекар или специалист УНГ, а за деца - с педиатър. Нелекуваната инфекция може да доведе до сериозни усложнения, сред които е и увреждането или загубата на слух.
По време на отоскопски преглед (преглед на ухото с отоскоп), лекарят ще оцени вида на отита.
Понякога може да се наложи да се вземе и малко количество ушен секрет за бактериологично изследване, за да се определи причината за инфекцията.
По време на прегледа лекарят задължително тества и слуха на пациента, за да определи дали и в каква степен е нарушен.
Лечение на отит на външното ухо
Бактериалните инфекции се лекуват с антибиотични капки за уши. Ако се появят и подути лимфни възли или секреция от ухото, антибиотиците се прилагат перорално или в изключителни случаи - интравенозно.
Вирусните инфекции се третират предимно симптоматично с болкоуспокояващи и противовъзпалителни лекарства. Антивирусни лекарства (напр. ацикловир) също се използват за херпес зостер, докато противогъбични лекарства се използват за гъбични инфекции. Противовъзпалителни, антипиретични и локални деконгестантни лекарства могат да се прилагат като допълнителни средства.
Лечение на отит на средното ухо
Ако се диагностицира неусложнен остър отит на средното ухо (без висока температура, секреция от ухото или допълнителни симптоми на възпаление), се предприема изчакване. Тоест провежда се наблюдение на симптомите през следващите 48 до 72 часа. Предписва се лечение на болката с противовъзпалителни средства без антибиотици. В такива случаи е най-добре да се използват нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), като ибупрофен.
Aко няма подобрение след посочения времеви период, средният отит налага употребата на антибиотици.
При остър среден отит понякога е необходимо срязване на на тъпанчевата мембрана (парацентеза) под обща или локална анестезия. Ако не се направи това, се стига до спонтанната перфорация на тъпанчето.
Средният отит е с добра прогноза при правилно и навременно лечение.
Лечение на отит на вътрешното ухо
От нелекуван отит на средното ухо може да се стигне до вътрешен отит.
Лечението изисква употребата на широкоспектърни антибиотици. Могат да се използват и антиеметици.
Хирургическата интервенция е краен вариант, който обаче носи рискове.
Профилактика на отит
Не съществува един-единствен метод за пълно предотвратяване на развитието на отит.
Можете обаче да намалите риска от него с няколко прости стъпки:
- В хладните есенни и зимни дни се обличайте подходящо за времето навън.
- Мийте ръцете си редовно.
- След плуване подсушавайте добре главата и ушите си, за да елиминирате задържането на вода в ухото;
- Редовно ваксинирайте децата си съгласно задължителния календар за ваксинация.
Последното е нужно, защото пневмококите и Hib (Haemophilus influenzae) причиняват повечето бактериални ушни инфекции.
Усложнения при отит
Повечето отити отшумяват след ефективно лечение, без да оставят усложнения.
Ако обаче инфекциите са повтарящи се или трудни за лечение, могат да възникнат усложнения на слуха, като се стигне до неговото трайно увреждане.
В някои редки случаи се стига до парализа на лицевия нерв, менингит, мозъчни абсцеси или възпаление на темпоралната кост зад ухото.
Кога да се потърси лекарска помощ?
Симптомите на външен, среден и вътрешен отит често са сходни и могат да предизвикат объркване.
Ако изпитвате силна болка в ухото, имате шум в ушите или проблеми със слуха, както и изтичане воднист или гноен секрет, е важно незабавно да се консултирате с лекар.
Запомнете, че отитът също така причинява повишена телесна температура, неразположение, загуба на апетит и дори повръщане.
Често задавани въпроси
Каква е продължителността на заболяването?
Продължителността му зависи от това какъв вид е и какво е лечението. Обикновено отитът се лекува в рамките на около 3 седмици, но процесът на оздравяване може да е по-дълъг.
Има ли разлика в симптомите на отит при възрастни и деца?
При децата, освен стандартните симптоми, свързани с болка, се забелязва апатия, раздразнителност, плач, проблеми със съня и загуба на апетит.
Всяка болка в ухото ли е свързана с развитие на отит?
Не, но това не отменя консултацията с лекар при наличие на такава. Бързата диагноза, базирана на преглед и подходящи изследвания, води до изясняване на здравословното състояние и вземането на адекватни мерки.
