Видове вируси при човека: най-пълното ръководство

Вирусните заболявания остават една от основните заплахи за човешкото здраве. Въпреки това навременната диагноза, правилното лечение и превантивните мерки значително намаляват риска от усложнения и допринасят за по-бързото възстановяване. 

При еволюция на вирусите се стига до мутация, която се съхранява в генома им. Пример за това в наши дни е вирусът на Ковид-19, който непрекъснато се трансформира.

Какво представляват вирусите, как се диагностицират вирусните инфекции и какви са начините за предпазване от заразяване споделят нашите фармацевти в днешния материал. 

Какво представляват вирусите и как заразяват организма?

Вирусът е субмикроскопична частица, която разпространява инфекция вътре в клетките на живите организми - животни, растения, хора, гъбички и дори бактерии.

Вирусите често се бъркат с бактериите. Общото между тях е, че са патогени, които причиняват различни заболявания. За разлика от бактериите обаче, вирусите са неклетъчен агент и са около 100 пъти по-малки по размер (20-400 nm). Те могат да имат формата на сфера, спирала, да представляват сложно асиметрично преплитане и други.

Съществуват хиляди човешки вирусни инфекции, като някои от тях са по-често срещани от други. Настинките и грипът са вируси, които ни атакуват по-често в сравнение с Ебола. 

Вирусните инфекции при възрастни обикновено са леки при относително здрави хора, но могат да бъдат доста тежки при хора със слаба имунна система. Почти всеки вирус може да доведе до усложнения.

Науката, която изучава вирусите, се нарича вирусология. Тя изучава вирусите, както и тяхната таксономия, болестотворни свойства, култивиране и генетика. Вирусологията е част от микробиологията. За баща на тази наука се счита холандският микробиолог Мартинус Вилем Бейеринк.

Основни характеристики на вирусите

Може ли един вирус да се счита за жив организъм?

Това е интересен въпрос. Реално извън гостоприемника той не показва никакви признаци на живот и не е способен на самовъзпроизвеждане. Въпреки това той еволюира, мутира и се размножава, предава генетична информация на бъдещите поколения, което са свойства на живия организъм. Но за да стане това, той има нужда от живи клетки.

Генетичният материал на вирусите буквално се вгражда вътре в клетките и засяга най-важните им фрагменти. Естествените процеси се нарушават и те се превръщат във „фабрики за вируси“. Биолозите наричат този процес репликация вътре в клетките, тоест заразените клетки започват да произвеждат вирусния геном. Самата вирусна частица пък се отделя и започва да заразява нови клетки.

Вирусната инфекция е заболяване, което възниква при навлизането на патогенни вирусни частици в тялото. Както вече подчертахме, вирусите трансформират по специфичен начин нормалните живи клетки в тялото. Те ги използват, за да се репликират и размножават, като в крайна сметка унищожават клетката гостоприемник. Така се стига до вирусна инфекция.

Вирусните заболявания са изключително често срещани инфекции. Такива са грипъти настинката, които се причиняват от вирусна инфекция на горните дихателни пътища (нос и гърло). Те обикновено отшумяват сами при относително здрави хора.

Как се класифицират вирусите?

Вирусите могат да бъдат разделени по групи според няколко основни критерия.

Спрямо вида на нуклеиновата киселина, която съдържат, вирусите се делят на ДНК и РНК вируси. ДНК вирусите се репликират в ядрото на клетката гостоприемник, докато РНК вирусите - в нейната цитоплазма. Но и в двата случая техният генетичен материал провокира съответното заболяване.

Прости вируси или тези без обвивка са нуклеопротеини, т.е. състоят се от нуклеинова киселина (ДНК или РНК) и няколко протеина, които образуват обвивка около нея. Тази обвивка се нарича капсид (от латинското сapsa - контейнер). Пример за просто организиран вирус е вирусът на тютюневата мозайка. Капсидът му съдържа само един протеин с малко молекулно тегло. 

Сложните вируси или тези с обвивка имат допълнителна обвивка, протеин или липопротеин. Понякога външните обвивки на сложните вируси съдържат въглехидрати в допълнение към протеините - такива са вирусите, които причиняват грип и херпес. Външната им обвивка е фрагмент от ядрената цитоплазма или мембраната на клетката гостоприемник, от която вирусът навлиза в извънклетъчната среда.

Според активността си, вирусите се делят на два вида:

• Активни вируси - те се възпроизвеждат в организма и водят до вирусни заболявания, причинявайки съответните симптоми.
• Латентни вируси - те не са активни и нямат изразена симптоматика, но могат да станат активни в определен момент. Такива са вирусите на Херпес симплекс, Варицела-Зостер и други.

Според формата пък съществуват следните видове вируси:

• Пръчковидни - вирус на тютюневата мозайка.
• Куршумовидни - вирус на бяс. 
• Сферични - вирус на ХИВ.
• Нишковидни - филовируси.
• Във формата на сперматозоид - бактериофаги.

Те могат да бъдат класифицирани и спрямо начина на предаването им:

• Въздушно-капкови - вирус на грип.
• Фекално-орални - вируси в замърсена храна и вода. 
• Контактни - вируси на битови предмети, в кръв и секрети.
• Векторно-преносими - вируси, които се пренасят от ухапвания от насекоми.
• Вертикални - вируси, които се предават от майката на ембриона. 

Благодарение на тази класификация можем по-лесно да разберем особеностите на различните вируси и начините, по които те влияят на човешкото здраве.

Видове вируси при човека според заболяванията, които причиняват

Вирусите, които засягат човека, се различават не само по структура и начин на предаване, но и по заболяванията, които причиняват. 

В зависимост от това те могат да се групират в няколко основни категории, които ви представяме в следващите редове.

Респираторни вируси

Към тази група спадат грип, коронавируси и риновируси.

Първите споменавания за грипоподобни заболявания датират от 412 година пр.н.е., а първата документирана грипна пандемия е от 1580 година. 

Грипният вирус се репликира и размножава в епителните клетки на лигавицата на дихателните пътища. Като правило се наблюдава повърхностно увреждане на клетките на трахеята и бронхите, което води до съдови нарушения, дегенеративни процеси, некроза и отхвърляне на засегнатите клетки. 

Имунитетът срещу респираторни вируси е несъвършен и трае много кратко време. В повечето случаи след преболедуване от грип не се формира траен имунитет.

Стомашно-чревни вируси

Към тях се включват ротавирус, норовирус и аденовирус.

Тази група вируси атакува много бързо организма, като човек развива два синдрома. Първият е инфекциозно-токсичен синдром, който се характеризира с отпадналост и температура, а вторият е чревен синдром - човек изпитва болки в стомаха, повръща и има диария. Следва да отбележим, че специфичните прояви зависят от вида на вируса.

Херпесни вируси 

Това са херпес симплекс HSV-1 иHSV-2, херпес зостер,Епщайн-Бар.

При заразяване с херпесни вируси повечето хора са без симптоми или имат само леки такива. По тази причина те инфектират другите около тях несъзнателно. 

Първичната инфекция може да причини повишаване на телесната температура, болки в тялото, мехури и подути лимфни възли. 

При рецидив симптомите могат да са различни от посочените по-горе. В този случай човек може да чувства изтръпване, сърбеж или парене на мястото, което след това се развива в язвени лезии.

Хепатитни вируси 

Хепатитните вируси включват хепатит A, хепатит D и хепатит E.

Клиничната картина зависи от формата на хепатита, степента на увреждане на чернодробните клетки и наличието на съпътстващи заболявания. 

Леките форми протичат асимптоматично и преминават в хронични, ако не бъдат открити случайно по време на медицински преглед. 

При тежки случаи на хепатит симптомите са по-изразени и се комбинират с обща интоксикация, увреждане на други органи и системи. Най-характерният симптом при хепатит е свързан с пожълтяване на кожата и лигавиците.

Невротропни вируси 

Към тях спадат полиовирус, бяс, вирус на Западен Нил.

Инфекцията с невротропни вируси може необратимо да наруши сложната структура на на мозъка. Те са способни да заразяват нервните клетки и така стават недостъпни за имунните клетки, тъй като имунният отговор действа само в кръвоносната система. По тази причина те са с лоша или фатална прогноза.

Имунодефицитни вируси 

Вирусът на човешката имунна недостатъчност води до инфекциозно хронично заболяване. Става дума за специфично увреждане на имунната система, провокиращо синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН). Той е съпроводен от развитието на инфекции и вторични злокачествени неоплазми. 

Източник на ХИВ инфекцията са хора, заразени с ХИВ вируса във всеки етап от заболяването, включително инкубационния период.

Онкогенни вируси 

Онкогенни вируси са HPV (Human Papillomavirus или човешки папилома вирус), Епщайн-Бар, хепатити B и C.

Онкогенните вируси заразяват раковите клетки и се репликират вътре в тях. Там те се размножават бързо, разрушавайки клетките, разграждайки ги и излагайки съдържанието им на атака от имунната система.

Начини на предаване на вирусните инфекции

Вирусните инфекции лесно се предават от болен човек или животно на здрав индивид. Попадне ли в тялото, вирусът атакува, като се размножава.

Заразяването с вируси от човек на човек става чрез:

• Вдишване на въздушни капчици, замърсени с вируса;
• Консумация на храна или вода, замърсени с вируса;
• Сексуален контакт с човек, заразен с полово предаван вирус;
• Индиректно предаване от човек на човек чрез вирусен гостоприемник след ухапване от комар, кърлеж или полска мишка;
• Докосване на повърхности или телесни течности, замърсени с вируса.

В зависимост от вида на вируса, той може да бъде прикрепен къмепитела на лигавиците, нервната тъкан или имунните клетки.

Симптоми на вирусните заболявания: как да ги разпознаем?

Вирусните заболявания имат определени различия в своето развитие и протичане, причинявайки широк спектър от симптоми. 

Симптомите варират в зависимост от конкретния вид вирус и неговите характеристики, засегнатата област на тялото, възрастта на пациента, медицинската история и други фактори. Те зависят и от първоначалното състояние на вирусната инфекция. 

Симптомите при заразяване с вирус са изключително разнообразни:

• Грипоподобни като умора, треска, болки в гърлото, главоболие, кашлица;
• Стомашно-чревни като диария, гадене и повръщане;
• Раздразнителност;
• Неразположение;
• Обрив;
• Кихане;
• Запушен нос и хрема;
• Подути лимфни възли;
• Възпаление и подуване на сливиците;
• Необяснима загуба на тегло.

При кърмачета признаците на вирусна инфекция могат да включват още:

• Изпъкнала фонтанела на върха на главата;
• Затруднено хранене;
• Постоянен плач;
• Прекомерна сънливост.

В някои случаи е необходимо внимателно да се следи развитието на здравословния проблем, причинен от вируси. 

Трябва да потърсите незабавна медицинска помощ, ако се появи някой от следните симптоми:

• Промяна в ориентацията във времето, пространството или нивото на съзнание;
• Болка в гърдите;
• Дълбока, влажна кашлица с жълти, зелени или кафеникави храчки;
• Висока температура над 38,3 градуса по Целзий;
• Летаргия или объркване;
• Гърчове;
• Задух, хрипове или затруднено дишане.

При хепатитните вируси е характерно и пожълтяване на кожата и бялото на очите.

Диагностика на вирусни инфекции

Според симптомите, тежестта на заболяването и времето му на развитие острите респираторни вирусни инфекции и грип се диагностицират клинично. В зависимост от това колко дълго трае инкубационният период - от момента на контакт с пациента до първите признаци на заболяването, може да се изясни вида на инфекцията.

Продължителността на инкубационния период при болести, които са причинени от вируси, може да варира и зависи от два фактора - вида на патогенния вирус и състоянието на човешката имунна система.

Някои видове респираторни вируси водят до поява на първите симптоми само след няколко часа. Други се нуждаят от повече време за размножаване, така че инкубационният им период се удължава до 10-14 дни.

Ето кратко сравнение на инкубационните периоди при някои често срещани вирусни заболявания:

• При грип инкубационният период е от 12 часа до 5 дни. Той започва внезапно и човек е с общи симптоми - болки в тялото, главоболие, слабост, висока температура.
• При парагрип инкубационният период трае 1-6 дни. Вирусът най-често засяга гърлото и се характеризира с дрезгавост, болка при преглъщане и кашлица.
• При риновирус има кратък инкубационен период от 1 до 5 дни. Той засяга носната лигавица и се проявява като хрема.
• При коронавирус първите симптоми се появяват средно след 5-6 дни, след като патогенът на COVID-19 е вече в човешкото тяло.

Класическите диагностични методи за вирусни заболявания включват клиничен преглед, анамнеза и лабораторни изследвания.

В някои случаи се правят серологични тестове, които включват идентифициране на антитела срещу вируса в кръвта на пациента. Пример за това е определянето на антитела срещу вируса на човешката имунна недостатъчност (HIV - Human Immunodeficiency Virus).

През последните десетилетия, с развитието на биотехнологиите станаха по-достъпни молекулярни диагностични методи като полимеразна верижна реакция (PCR). Съществуват различни модификации на този метод. Пример за такава е RT-PCR за диагностициране на РНК вируси, включително SARS-CoV-2.

Ензимният имуноанализ (ELISA) е друг важен диагностичен метод, базиран на реакцията антиген-антитяло. Този метод се използва за откриване както на вирусни антигени, така и на антитела.

Следва да обобщим, че вирусните инфекции имат специфични лабораторни диагностични характеристики, които се характеризират с промени в кръвната картина. 

Освен това лекарят може да реши как да определи, разграничи специфичните видове вируси. Например, при заразяване с COVID-19 е необходимо да се извърши експресен тест за наличие на вируса, а в етапа на възстановяване - да се определи нивото на антитела.

Методи за лечение и контрол на вирусите

Основната трудност при лечението на вирусни заболявания е уникалната природа на вирусите. Те паразитират вътре в клетките на организма гостоприемник, което ги прави трудни за достигане от повечето лекарства. 

Науката и медицината са разработили няколко стратегии за борба с вирусите:

• Антивирусни лекарства - има ограничен брой антивирусни лекарства, които са ефективни срещу специфични вируси. Те често действат чрез инхибиране на процеса на вирусна репликация, като по този начин намаляват разпространението на вирусите и облекчават симптомите. Има антивирусни препарати, които минимизират тежестта и продължителността на някои вирусни инфекции, като грип и херпес зостер, особено при хора с висок риск от сериозни усложнения. 
• Имунотерапия - този подход включва използването на лекарства, които се справят с имунодефицита и модулират имунната система на пациента за борба с вирусите. Интерферонът например се използват за лечение на хроничен вирусен хепатит.
• Антиретровирусна терапия - това е комбинация от различни лекарства, предназначени да потиснат репликацията на ХИВ. Този вид терапия позволява на пациентите да живеят дълъг и неусложнен живот, при условие че лекарствата се приемат правилно и редовно. Пример за такива са антиретровирусни лекарства, които спират възпроизвеждането на ХИВ, забавяйки разпространението му в организма.
• Ваксини - ваксинацията е мощен инструмент за предотвратяване на развитието на вирусни заболявания. Разработени са ваксини срещу вируси като сезонния грип, хепатит B и HPV (човешки папиломен вирус).

Лечебните мерки при вирусни инфекции са насочени към облекчаване на симптомите, за да може пациентът да се възстановява без усложнения. 

Лекарят определя лекарствата и нелекарствените методи, като обикновено те включват:

• Антипиретици, нестероидни противовъзпалителни лекарства за понижаване на температурата и намаляване на болките в тялото;
• Допълнителен прием на топли течности;
• Повече почивка и сън;
• Правилно и здравословно хранене.

Важно е да се знае, че антибиотиците не са подходящи при вирусни инфекции - те са приложими само, ако се развият микробни усложнения или има заплаха да се развият.

В зависимост от вида на вирусната инфекция и наличието на усложнения може да се наложи широк спектър от други лечения. Например, инфекция, причинена от човешки папиломен вирус, която води до цервикална дисплазия, може да се лекува чрез хирургично отстраняване на анормални клетки на шийката на матката на жената.

Възстановяването на пациента е важно за пълноценното връщане към нормалния живот. 

Рехабилитационният режим предполага:

• Физиотерапия;
• Лекарствена терапия и общоукрепващи упражнения;
• Спазване на диета;
• Витаминна терапия и прием на имуномодулатори;
• Психотерапевтична помощ при необходимост.

В някои случаи е напълно възможно да се стигне до сериозни и животозастрашаващи усложнения след прекарана вирусна инфекция. Най-често това се случва при дехидратация, бактериална пневмония и други вторични бактериални инфекции. 

В някои случаи се стига и до хронични инфекции. Рискови групи хора са тези, които са с хронично заболяване, потисната или отслабена имунна система, кърмачета и възрастни хора.

Освен това някои видове полово предавани вирусни инфекции, като ХИВ/СПИН и HPV, са опасни сами по себе си и могат да доведат до сериозни усложнения и смърт.

Как да се предпазим от вирусни инфекции? 

Превенцията на вирусни заболявания има за цел да сведе до минимум риска от заразяване и разпространение на вируси сред населението. По време на пандемии значението на превантивните мерки нараства многократно. 

Предлагаме ви кратък наръчник за превенция от вирусни заболявания:

• Редовното миене на ръцете със сапун, използването на дезинфектанти и спазването на правилата за лична хигиена са от първостепенно значение. Тези мерки значително намаляват риска от предаване на вируси. Важно е също така да се избягва докосването на лицето, особено на очите, носа и устата.
• Балансираната диета, редовните упражнения и адекватният сън поддържат висока степен на имунен отговор. По този начин те повишават способността на имунитета ефективно да се бори с инфекциите.
• Избягването на контакт с болни хора, използването на маски, особено по време на епидемии, спазването на препоръките на СЗО и местните здравни власти за социално дистанциране снижават вероятността от заразяване с вируси.
• Ваксинациите срещу често срещани и опасни вирусни инфекции защитават както отделните хора, така и обществото като цяло, създавайки колективен имунитет.

Прост, но мощен метод за превенция е разпространението на надеждна информация за вирусните заболявания и методите за лечение и превенция. Информираните граждани са в състояние да предприемат правилните мерки, за да защитят себе си и другите.

Заключение

Вирусите са във въздуха, който дишаме, във водата, която пием и в храната, която ядем. Вирусите присъстват в почти всички други организми и оцеляват в почти всяка среда. Те са довели през хилядолетната история на човечеството до вълни от вирусни епидемии.

Вирусите са неразделна част от живота на нашата планета. Ако внезапно те изчезнат, то това би било огромен удар за всички екосистеми на планетата Земя. Човечеството трябва да се научи успешно да съжителства с непрекъснато мутиращи вируси - ефективно да се бори с опасните и да знае как да ползва ефективно потенциално полезните.

Често задавани въпроси